Дъждовна обич [Dǎždovna obič] lyrics

Във очите – облак, натежал от дъжд,

две сълзи, стаена болка.

Мъката избухна някак изведнъж.

Колко те обичах, колко!

Като гост нечакан ти дойде при мен

пред вратата ми смутено.

Аз не помня нощ ли беше, или ден;

всичко беше променено.

В рамки по стените спомени висят –

кратък сън от любовта ни.

Чувства разпилени тихо в моя дом кръжат,

шепнат думи неразбрани.

Уморено скитах между дъжд и плач,

самотата да избегна.

Аз видях, че идваш в падащия здрач,

ти към мен ръка протегна.

В рамки по стените спомени висят –

кратък сън от любовта ни.

Чувства разпилени тихо в моя дом кръжат,

шепнат думи неразбрани.