Дъждовете започнаха [Dǎždovete započnaha] lyrics

Огън зашумя,

после прогърмя

ехото на изстрел закъснял.

Тихо стана в миг

и предсмъртен вик

втурна се по пътя запустял.

Свириха отбой.

Кой ли беше, кой,

стигнат от последния куршум?

Бавно заваля,

спусна се мъгла

и заглъхна в нея всеки шум.

Горе ястреб кръжи,

а на пътя лежи

детско телце,

към добрата съдба

то протяга с молба

мъртви ръце.

Дъжд роси, роси,

въглени гаси,

вече стихва жадният пожар.

До мъртвото дете

вятърът чете

оцелял от огъня буквар.

„Мама, мама…“