Беше ти до мен веднъж, веднъж.
Светеше дъга след дъжд, след дъжд.
Имаше ли път голям,
тръгнал под дъгата,
и защо тогава там
ти премина сам?
Може би към мен, към мен сега, сега, към мен сега, сега
взира се една, взира се дъга, дъга, взира се дъга, дъга.
Искам да те срещна пак,
без да те изгубя.
Чакам те, ще очаквам знак,
че ще дойдеш пак.
Беше ли до мен, беше ли до мен?
Беше ли до мен, беше ли до мен, до мен? (×2)
Беше ли до мен, беше ли до мен?
Беше ли до мен веднъж, веднъж?
Гали ме дъга след дъжд, след дъжд.
Кого да питам днес, не знам,
и къде да търся.
Свети плахо нейде в мен
дъждовен спомен само. (×2)