Сама вървя – пътник без билет,
през рекламни стени виждам теб.
Сама вървя, чувам твоя глас –
някой друг ли е там между нас?
Всеки ден, всяка нощ
твоят образ гори, гори като свещ.
Нека да спрем, близо сме, нали?
Всяка обич е силна, щом боли.
Нека вали, нека вали дъжд от мечти.
По алеята с теб, с теб сме сами в дъжд от мечти.
След дълъг и див листопад в наш'те души
сега вали пречистен дъжда от наш'те сълзи.
Сами вървим в утрото студено,
сами ще махнем всичко забранено.
И двамата ще продължим, нали,
по пътя си и нека да вали.
Всеки ден, всяка нощ
твоят образ гори, гори като свещ.
Нека да спрем, близо сме, нали?
Всяка обич е силна, щом боли.
(×2):
Нека вали, нека вали дъжд от мечти.
По алеята с теб, с теб сме сами в дъжд от мечти.
След дълъг и див листопад в наш'те души
сега вали пречистен дъжда от наш'те сълзи.
Нека вали!
Нека, нека вали…