Трябваше да знаем колко е трудно да спрем по между си
да се разкъсваме
Разделяме душите, преплетени с всички тези лабиринтни
лъжи
Аз съм мътръв за теб, една сянка обречена
Моя любом, завинаги в мрака
И от всички тези неистини най-иситинската си ти
Прекалено близко до сърцето ми
Тази празнота аз направих свой дом
Прегръщам спомени от отдавна изгубени мечти
Една последна милувка от трупа на любовта е всичко, което искам
Под цианиденото слънце
Ние проплавахме морета от скръб върху сал, построен от
нашите сълзи
Търсим начин да изчезнем за момент от
най-дълбоките ни страхове
Ще те удавя в тази река от тъга
Завинаги в сърцето ми
Тази празнота аз направих свой дом
Прегръщам спомени от отдавна изгубени мечти
Една последна милувка от трупа на любовта е всичко, което искам
Под цианиденото слънце...