Когато заспивам
и тихо намирам
своето свое
и твоето мое,
дълго си мисля,
бързо измислям
всяка посока
и всяка насока.
Това си си ти,
това съм си аз,
това е онзи,
само нашия свят.
Това ме крепи,
това ни дели,
това е света,
който ражда животи.
Дай ми мъдрост,
дай ми сила,
дай ми закрила,
за да бъда аз.
Дай ми време,
за да отнеме
всяка тревога,
за да бъда аз.
Когато със болка
заспиваме тайно
и всичко тревожно
ни става реално,
разбираш живота,
задаваш въпроса
и смело поемаш
във своя посока.
Това си си ти,
това съм си аз,
това е онзи
само нашия свят.
Това ме крепи,
това ни дели,
това е света,
който ражда животи.
Дай ми мъдрост,
дай ми сила,
дай ми закрила,
за да бъда аз.
Дай ми време,
за да отнеме
всяка тревога,
за да бъда аз.
Това си си ти,
това съм си аз,
това е онзи,
само нашия свят.
Това ме крепи,
това ни дели,
това е света,
който ражда животи.
Дай ми мъдрост,
дай ми сила,
дай ми закрила,
за да бъда аз.
Дай ми време,
за да отнеме
всяка тревога,
за да бъда аз.