Защо казваш неща
Ако не ги мислиш?
Защо сипваш сол
В раните ми?
Куршуми от огън
Този път не мога да ги отблъсна
Санта Мария, знам колко боли
Защото ме нарани дълбоко
Думите ти са като стомана
И сега не мога да спя
Защото никога няма да се излекувам
Защо ме накара да вярвам, че сме души
Моделирани заедно, за да завладеем Земята
Изкачихме планините, толкова нависоко, че можем да виждаме всички
А после ме бутна в пропастта с думи жестоки
Защото ме нарани дълбоко
Думите ти са като стомана
И сега не мога да спя
Защото никога няма да се излекувам
Аз съм покрита с белези
Като роза без тръни
Беззащитна съм
Няма кой да ме предупреди
Дали в сърцето ти има любов
Нека си тръгна сега с добро
Знаеш, че стигна твърде далеч
Защото ме нарани дълбоко
Думите ти са като стомана
И сега не мога да спя
Защото никога няма да се излекувам
Ти ме нарани дълбоко
Ти ме нарани дълбоко толкова
Ти ме нарани дълбоко
Ти ме нарани дълбоко толкова
Ти ме нарани дълбоко
Ти ме нарани дълбоко толкова
Ти ме нарани дълбоко
Ти ме нарани дълбоко, толкова, толкова
Ти ме нарани дълбоко
Ти ме нарани дълбоко толкова
Ти ме нарани дълбоко
Ти ме нарани дълбоко толкова