Зелен, зелен, зелен е май
зелена е и пролетта
четирима са войничетата,
които маршируват, отивайки на война.
Едни се смеят, други пеят,
а други отнасят много тъга,
но най-малкия от всичките
е този, който отнася най-много тъгичка
Пита го капитанът:
защо носиш толкова тъга?
Заради майка ли е, заради баща ли е
или е защото отиваш на война?
Нито за майка е, нито за баща е
нито защото отивам на война
Но е заради едно девойче,
което оставих у дома.
Пъхна ръката в джобчето
и изважда една нейна снимка
та дори самият капитан
в нея влюби се (сам).
Вземи си белия кон
и иди при твоята девица,
ако сме с един войник по-малко
войната няма да изгубим.
Пита го капитанът
защо носиш толкова тъга?
Заради майка ли е, заради баща ли е
или е защото отиваш на война?
Нито за майка е, нито за баща е
нито защото отивам на война,
Но е заради едно девойче,
което оставих у дома.
Отвори вратата слънчице*
отвори вратата девице,
Че заради твоето красиво личице
от войната ме освободиха
Излиза тя, за да го приеме
с насълзено лице.
Освободи се от войната мъжът,
който най-много обичаше.
Пита го капитанът
защо носиш толкова тъга?
Заради майка ли е, заради баща ли е
или е защото отиваш на война?
Нито за майка е, нито за баща е
нито защото отивам на война,
Но е заради едно девойче,
което оставих у дома. (х2)
Зелен, зелен, зелен е май
зелена е и пролетта
четирима са войничетата,
които маршируват, отивайки на война