Сега, когато прегръдката се отложи
Когато животът ни раздели на две,
Виждам себе си, заобиколен от лъжи,
От балони, от заблудени куршуми пробити.
Сега, когато Мадрид е пустиня,
Балконите му плачат по-малко.
Домът ми не желае да бъде офис,
А съседката ми каза, че тя ще танцува отново днес.
Върни брояча на нула,
Защото аз ще съм първия, който ще целуне твоя белег.
Една нощ повече или по-малко
Вече зная, ад е да живея без теб
Ще ни видят отново да се усмихваме
И ще знам, че има лек, когато бъдеш тук.
Сега, когато да забравиш е модерно,
настоящето ни кара да помним.
Опитах да премахна грешките
Като в списък с болкоуспокояващи за купуване
Сега зад всяка гримаса
крием страха, от това че можем да мечтаем
Гола любовта наднича
Иззад оградата на нашата свобода
Върни брояча на нула,
Защото аз ще съм първия, който ще целуне твоя белег.
Една нощ повече или по-малко
Вече зная, ад е да живея без теб
Ще ни видят отново да се усмихваме
И ще знам, че има лек, когато бъдеш тук.
Върни брояча на нула,
Защото аз ще съм първия, който ще целуне твоя белег.
Една нощ повече или по-малко
Вече зная, ад е да живея без теб
Ще ни видят отново да се усмихваме
И ще знам, че има лек, когато бъдеш тук...
И ще знам, че има лек, когато бъдеш тук.