– О, Бонго, това е тя, тази дяволска жена!
– О, май е Круела, твоята предана бивша съученичка. Круела де Вил…
Това е Круела де Вил, Круела де Вил –
по-страшна от гладен зъбат крокодил. (– О, Роджър!)
От ужас май гърбът ѝ се е свил.
Круела, Круела – от нея всеки хищник би се скрил.
– Роджър, ще те чуе!
– Това е Круела де Вил!
– Покани я, Нани.
– Анита, скъпа!
– Как си?
– Изтормозена, мила, съвършено злочеста. Къде са, къде са? Къде, за бога, са те?
– Кой, Круела? Не знам.
– Кутретата, кутретата! Нямам време за игри – къде са кученцата?
– О, има още три седмици. Не можем да припираме с това.
– Анита, открай време си умница. Ела, куче! Тук, тук, куче!
– Круела, ти си с ново кожено палто!
– Единствената ми любов, скъпа. Умирам за кожи, обожавам кожи! Ах, та има ли жена на този окаян свят, която да не ги обича?
– И аз харесвам кожени палта, но има толкова други неща.
– Мила наивна Анита… Ясно, ясно, тази мизерна къща е твоят замък, а бедният Роджър е твоят горд и безстрашен рицар!
– О, Круела…
– Имате си и малки петнисти приятели. Ах, да… Да, трябва да призная, имат прелестни кожи.
– Чаша топъл чай, Круела?
– Много бързо, скъпа. Обади се, като се пръкнат малките – обещаваш, нали, мила?
– Да, Круела…
– Да не забравиш, обеща ми! До след три седмици! Довиждане, довиждане, мила!
– О…
– Щом видиш я, разбираш, че е дявол,
и в този миг замръзваш като пън,
не можеш да заспиш от хладните очи,
които те преследват и насън.
– Неспасяем си, Роджър.
– Прилича на звяр, на грозен вампир –
дано я затворят да имаме мир.
Кому е нужен този зъл бодил
Круела, Круела де Вил?
– О, Роджър, ти си непоправим!