Круела де Вил [Cruella de Vil] [Kruela de Vil] [Transliteration]

– О, Бонго, това е тя, тази дяволска жена!

– О, май е Круела, твоята предана бивша съученичка. Круела де Вил…

Това е Круела де Вил, Круела де Вил –

по-страшна от гладен зъбат крокодил. (– О, Роджър!)

От ужас май гърбът ѝ се е свил.

Круела, Круела – от нея всеки хищник би се скрил.

– Роджър, ще те чуе!

– Това е Круела де Вил!

– Покани я, Нани.

– Анита, скъпа!

– Как си?

– Изтормозена, мила, съвършено злочеста. Къде са, къде са? Къде, за бога, са те?

– Кой, Круела? Не знам.

– Кутретата, кутретата! Нямам време за игри – къде са кученцата?

– О, има още три седмици. Не можем да припираме с това.

– Анита, открай време си умница. Ела, куче! Тук, тук, куче!

– Круела, ти си с ново кожено палто!

– Единствената ми любов, скъпа. Умирам за кожи, обожавам кожи! Ах, та има ли жена на този окаян свят, която да не ги обича?

– И аз харесвам кожени палта, но има толкова други неща.

– Мила наивна Анита… Ясно, ясно, тази мизерна къща е твоят замък, а бедният Роджър е твоят горд и безстрашен рицар!

– О, Круела…

– Имате си и малки петнисти приятели. Ах, да… Да, трябва да призная, имат прелестни кожи.

– Чаша топъл чай, Круела?

– Много бързо, скъпа. Обади се, като се пръкнат малките – обещаваш, нали, мила?

– Да, Круела…

– Да не забравиш, обеща ми! До след три седмици! Довиждане, довиждане, мила!

– О…

– Щом видиш я, разбираш, че е дявол,

и в този миг замръзваш като пън,

не можеш да заспиш от хладните очи,

които те преследват и насън.

– Неспасяем си, Роджър.

– Прилича на звяр, на грозен вампир –

дано я затворят да имаме мир.

Кому е нужен този зъл бодил

Круела, Круела де Вил?

– О, Роджър, ти си непоправим!