Единствен мой, когато чашата прелее,
спомените болят като детските сълзи
Но не бих признала дори и на самата себе си, че мисля за теб и не мога да заспя
А камо ли на някого, далеч от моето сърце,
че само заради теб още живея аз
Ето моята душа, ето моето тяло
Ето всичко черно на бяло
Ето гордостта, ето срама
И нека да си разбия главата в стената, ако още веднъж ме измамиш
Единствен мой, ето, лястовиците отлитат
Годините стоят, а минутите минават
Но не бих признала дори и на самата себе си, че мисля за теб и не мога да заспя
А камо ли на някого, далеч от моето сърце,
че само заради теб още живея аз