Чух, че тъкмо си се омъжила,
сватбеното ти пътешествие продължило месец...
И, че си се усмихвала на сватбата,
а си плакала, когато си целувала младоженеца...
Аз нямах покана...
предполагам пощальонът не ми я е донесъл.
Но виждам цялата церемония на забавен кадър,
всяка нощ, докато се опитвам да заспя...
Приятелят ми Джон каза, че си изглеждала наистина прекрасно
и си се преструвала на влюбена.
Каза и че когато проповедника попитал за възражения,
мислел да се изправи...
Казах на Джон, че трябва да е полудял,
защото ти тъкмо си щяла да кажеш “Да!”,
а той само ми намигна и каза, че всичко,
за което е мислел е, че е можело аз да съм там с теб.
Можеше да съм аз и да стоя там до теб!
Можеше да съм аз и мечтите ми да се сбъдват!
Но тези мечти отлитат, ако чакаш твърде дълго...
Отне ми много време и чак сега осъзнавам, че можеше да съм аз!
Не съм си и мислел дори някога да ти кажа,
че излязох и ти купих пръстен.
Дори го носех навсякъде в джоба си,
чакайки да кажа правилните думи.
Преди няколко дни го извадих,
но диамантът беше изгубил блясъка си.
Добре знам какво е чувството, защото и очите ми помръкват,
когато си помисля, че можеше да си моя!
Можеше да съм аз и да стоя там до теб!
Можеше да съм аз и мечтите ми да се сбъдват!
Но тези мечти отлитат, ако чакаш твърде дълго...
Отне ми много време и чак сега осъзнавам, че можеше да съм аз!
Знам, че я потърсих, когато вече беше твърде късно,
нали знаеш, че тези мечти изчезват, ако чакаш твърде дълго... Отне ми много време и чак сега разбирам, че...
Можеше да съм аз и да стоя там до теб!
Можеше да съм аз и мечтите ми да се сбъдват!
Но тези мечти отлитат, ако чакаш твърде дълго...
Отне ми много време и чак сега осъзнавам, че можеше да съм аз!
Можеше да съм аз. Можеше да съм аз.
Можеше да съм аз. Можеше да съм аз.
Можеше да съм аз. Можеше да съм аз.