Не бъди внимателна, не се прави на мила.
Ти го извърши – аз съм твоето престъпление.
Лазиш ми по нервите по всяко време.
Държиш пръста си върху спусъка,
ала и той принадлежи на мене.
Сребърен долар – златен пламък.
Мръсна вода – отровен дъжд.
Съвършеното убийство, прицели се.
Аз не принадлежа на никого,
но всички знаят моето име.
Между другото, вече не си поканена.
Защото всичко, което говориш,
аз отдавна съм го казала.
Подражателка, опитваща се да копира маниерите ми.
Пази си гърба, когато не гледаш в моя.
Подражателка, опитваща се да имитира блясъка ми.
Защо си така тъжно, зайче –
защото не можеш да имаш моя?
Наречи ме груба, наречи ме студена.
Ти си курсив, а аз съм удебелен шрифт.
Наречи ме самонадеяна, но внимавай с тона –
по-добре ме обичай, защото ти си просто клонинг.
Между другото, вече не си поканена.
Защото всичко, което говориш,
аз отдавна съм го казала.
Подражателка, опитваща се да копира маниерите ми.
Пази си гърба, когато не гледаш в моя.
Подражателка, опитваща се да имитира блясъка ми.
Защо си така тъжно, зайче –
защото не можеш да имаш моя?
Неприятно ми е, че трябва да си тръгнеш.
Неприятно ми е, че трябваше аз да ти го кажа.
Ти просто прекрачи границата
и твоето време изтече.
Толкова съжалявам, но сега вече знаеш.
Съжалявам, че трябваше аз да ти го кажа.
Съжалявам, съжалявам, съжалявам...
Друг път!
Между другото, вече не си поканена.
Защото всичко, което говориш,
аз отдавна съм го казала.