Светкавици прекосяват небето,
но не, не изпитвам страх.
Задава се временно затишие;
не, не ме е страх,
понеже в ума си имам теб, имам теб…
Кажи ми,
каква е тази
нереално красива лудост,
която нараства вътре във мен?…
Тя движи се срещу течението и ме носи право към теб…
Кажи ми,
каква е тази лудост,
която нараства
досущ като буря вътре в мен?…
Тя взема надмощие над мен и ме носи право към теб…
Кажи ми какво е, кажи ми…
Светкавици озаряват небето,
но не, не изпитвам страх.
Признаци на планетарна лудост;
не, не ме е страх…
Кажи ми,
каква е тази
нереално красива лудост,
която нараства вътре във мен?…
Тя движи се срещу течението и ме носи право към теб…
Кажи ми,
каква е тази лудост,
която нараства
досущ като буря вътре в мен?…
Тя взема надмощие над мен и ме носи право към теб…
Кажи ми какво е, кажи ми…
И може би аз съм неуязвимата,
но сякаш вятърът никога не ще се спре.
Вървя по непреодолим предел,
но умът ми не може и не ще се спре.
В небето състезават се светкавици –
ярки сигнали на електричество.
Кажи ми,
каква е тази
нереално красива лудост,
която нараства вътре във мен?…
Тя движи се срещу течението и ме носи право към теб…
Кажи ми какво е…