Не знам дали да ти кажа, че всичко приключва или че сме на развой,
дали от другата страна на вратата има въображаема стая,
в която въздухът… е събран в дъха на двама ни.
Бяхме пленници с непреклонни убеждения,
самотни пътешественици в собствените си разочарования
дотолкова, че бяхме готови да тръгнем, за да не се върнем.
Обаче ако пожелаеш, ще се преструвам,
че не си на себе си, и всичко ще започне отначало.
С теб ще е различно както никога преди
и всичкото загубено време ще приключи още призори.
Ще те погледна с други очи,
ще те задържа над сърцето си,
докато най-сетне чуеш крясъка на обичта ми…
С теб ще е различно дори и да останеш какъвто си,
защото не съм те желала така, както те желая сега –
без каквито и да е условия,
отвъд всякакъв разум,
защото да те обичам така, както те обичам, не се случва винаги…
Ти ще бъдеш възвръщането на позната земя,
стая с изглед към пътя ня живота –
моя живот, в който няма място за друг освен за теб.
Нека започнем тук, за да не се оставяме повече.
Ти винаги си бил това, което винаги съм искала…
С теб ще е различно както никога преди
и всичкото загубено време ще приключи още призори.
Ще те погледна с други очи,
ще те задържа над сърцето си,
докато най-сетне чуеш крясъка на обичта ми…
С теб ще е различно дори и да останеш какъвто си,
защото не съм те желала така, както те желая сега –
без каквито и да е условия,
отвъд всякакъв разум,
защото да те обичам така, както те обичам, не се случва винаги…