Подстригах се
за теб,
оправих косата си,
в очакване да се завърнеш,
моята утеха е да пиша... ах, ах.
Как живееш без мен,
сега, когато
можем да престанем
да се преструваме, че
не съществува никой, който
ще живее...
за една любов,
която е безупречна.
Припомних си спомените си,
за да си спомня ясно
начина, по който протичаха дните ми,
и списък с нещата,
които нямам.
Как живееш без мен,
сега, когато
трябва да признаем
че вече няма причина
за очакване,
няма.
Защо
не си
с мен,
опитай се да повярваш
в нас
ако можеш
и не се затваряй
в себе си.
Ако го има
ненужният гняв...
ако го има...
без мен...
Ти как живееш без мен,
сега, когато
си наясно,
че любовта ми
има недостатъци, за които знаеш.
И заради любовта,
ако ги приемеш,
ще се върнеш...