Каза го по разбираем начин,
в 4:00 сутринта на втория ден.
Странно,как изобщо не те познавам.
Заплете се в дългото сбогуване,
целуна ме за последно и хвана полета си
точно когато бях на косъм да се влюбя.
Казах си "Не се привързвай",
но го повтарям в ума си,
отново и отново, по-бързо от самолета, който те взе.
И в този момент осъзнавам как се чувствам,
не искам да ми липсваш така.
Върни се... бъди тук. Върни се... бъди тук.
Предполагам, че днес си в Ню Йорк,
не искам да се нуждая от теб по този начин.
Върни се... бъди тук. Върни се... бъди тук.
Тръпката от нежното начало,
чувството, че можеш да знаеш толкова много,
без да знаеш каквото и да е.
Сега не мога да оставя нещата на мира,
ако знаех това, което знам сега
нямаше да се преструвам, че не ме е грижа.
Такситата и оживените улици
никога не те връщат към мен.
Иска ми се да ме беше взел със себе си.
И в този момент осъзнавам как се чувствам,
не искам да ми липсваш така.
Върни се... бъди тук. Върни се... бъди тук.
Предполагам, че днес си в Лондон,
не искам да се нуждая от теб по този начин.
Върни се... бъди тук. Върни се... бъди тук.
Това е да се влюбиш по най-жестокия начин,
Влюбвам се в теб, а ти си на светове разстояние.
Ню Йорк... Бъди тук.
Но ти си в Лондон и аз рухвам,
защото не е честно да не си тук.
И в този момент осъзнавам как се чувствам,
не искам да ми липсваш така.
Върни се... бъди тук. Върни се... бъди тук.
Предполагам, че днес си в Ню Йорк,
не искам да се нуждая от теб по този начин.
Върни се... бъди тук. Върни се... бъди тук.
Не искам да ми липсваш така!
Върни се... бъди тук.
Върни се... бъди тук.