Заседнал в този призрачен град,
фаровете се люлеят и телефонните линии са прекъснати
Подът е крещящо студен,
тя взе сърцето ми, мисля, че взе душата ми
Тичам с луната,
далеч от сечта на изгарящото слънце.
Воден от сподавяне на влечението
нямам милост, ще го направя отново.
Отвори си очите
Продължавай да плачеш
Скъпа, ще ти взема всичко
Небесата ми смигат,
виждам буря да се пени от морето
И идва по-близо
И идва по-близо
Ти, която разтресе костите ми,
оставяйки ме сам с любовта ми,
Мислиш ли за мен?
Къде съм сега? Скъпа, къде спя?
Чувствам се добре, но съм стар
Две хиляди години преследване си взеха своето.
И идва по-близо