По дяволите, по дяволите, по дяволите...
Толкова съм объркан.
Само с един дъх съм пленен.
По дяволите, по дяволите, по дяволите...
Толкова съм объркан от това.
Почти е шокиращо.
Зная, зная, знаеш, че си уплашена.
Сърцето ти, ума ти, душата ти, тялото ти,
те не искат, те не искат, те не искат да внимават.
Но явно не ме познаваш.
Защото ако те искам, просто те искам, скъпа.
Няма да се отдръпна, няма да искам пространство.
Защото пространството е дума, измислена от някой, който се бои да бъде твърде...
Близо.
Толкова близо.
Искам те близо.
Защото пространството е дума, измислена от някой, който се бои да бъде близо.
Толкова близо.
Искам те близо.
Искам те близо и близо не е достатъчно близо.
Човече, човече,
известно е, че никога не оставам безмълвна.
Но сега, но сега някак си
думите се изплъзват от езика ми върху твоите устни.
Държа се спокойно, докато ти продължаваш да се усмихваш,
казваш всички неща, които си мисля.
Човече, човече,
аз съм като теб, за това искам доказателства за чувствата ти.
Защото ако те искам, просто те искам, скъпа.
Няма да се отдръпна, няма да искам пространство.
Защото пространството е дума, измислена от някой, който се бои да бъде твърде...
Близо.
Толкова близо.
Искам те близо.
Защото пространството е дума, измислена от някой, който се бои да бъде близо.
Толкова близо.
Искам те близо.
Искам те близо и близо не е достатъчно близо.
Защото ако те искам, просто те искам, скъпа.
Няма да се отдръпна, няма да искам пространство.
Защото пространството е дума, измислена от някой, който се бои да бъде твърде...
Близо.
Толкова близо.
Искам те близо.
Защото пространството е дума, измислена от някой, който се бои да бъде близо.
Толкова близо.
Искам те близо.
Искам те близо и близо не е достатъчно близо.
Искам те близо и близо не е достатъчно близо.