Щом танцът спре,
вече ще е твърде късно –
всичко ще е поело дъх на пепел.
Ако случайно, докато вървя по своя път,
любовта възтържествува от нищото,
не ще си пожелая нищо друго дори за миг.
Припев:
Думите се спират на ръба на устните ми
по пътя към живота
и ако се предам,
ще издигна града на любовта.
Стига само да знам, че светът
и желанието зависят от мен,
ще те очаквам там,
строейки града на любовта.
Градът на любовта…
Който не познава страха,
не знае що е то смелостта;
щом съм в добро настроение,
всичко е наред.
И докато пристъпвам плахо в мрака,
изучавайки безкрайността,
очите ми виждат във въздуха как се носят
снежинки поезия.
Припев: (x4)
Думите се спират на ръба на устните ми
по пътя към живота
и ако се предам,
ще издигна града на любовта.
Стига само да знам, че светът
и желанието зависят от мен,
ще те очаквам там,
строейки града на любовта.
Градът на любовта…