Улиците са препълнени и тълпата около мен
ми говори и се смее, но не знае нищо за теб.
Виждам около себе си кой минава и кой си отива,
но знам, че градът ще ми изглежда все тъй пуст,
докато не се върнеш ти.
Всяка вечер някой иска да съм до него,
но няма значение дали с целувките си ме дарява той –
аз винаги мисля за теб, само и единствено за теб,
и знам, че градът ще ми изглежда все така пуст,
докато не се върнеш ти.
Как така все още искаш да живееш сам без мен?
Не чувстваш ли, че любовта ни е все още жива?
Улиците вече опустяват, бавно опустяват,
а аз виждам името ти навсякъде около себе си.
Върни се при мен, любов моя, и повече градът не ще бъде пуст
и заедно с теб ще изживея всички свои дни,
всички свои дни…