Какво очакваш да ти кажа,
щом вината не е твоя,
щом внезапно ни дотегне
всичко все да ни се изплъзва?
На нас ни стигаше единствено любовта –
всичко друго можеше и да ни липсва –
и да се смеем, шегуваме и така – до припадък…
Но днес ми изглеждаш по-добре от онова,
което е можело да изглежда, и затова…
Но кой си ти,
какво искаш от мен
и защо съм в мислите ти?
Не съм аз,
нито пък нея,
а небето е тъй необятно.
Погледни небето – колко много проблясъци,
останали оттогава и до днес.
Колко много проблясъци в тишината
надлъж булевардите на града.
На нас ни стигаше единствено любовта –
всичко друго можеше и да ни липсва –
и да се смеем, шегуваме и така, докато сложим край…
Днес миналото изглежда къде по-добре от онова,
което е можело да изглежда, и затова…
Но кой си ти,
какво искаш от мен
и защо съм в мислите ти?
Не съм аз,
нито пък нея,
а небето е тъй необятно.
А се смеехме ли, загледани в света,
и с цялото щастие на земята
небето бе тъй необятно…
Затова недей забравя никога
онова, което ни накара да вдишаме живота отново!
Накрая просто ще си кажем сбогом,
а може би не?
Небето е все тъй необятно…
Необятно… (×4)
Какво очакваш да ти кажа,
щом вината не е моя?