Текло ручейче през зелена гора,
А стокилограмов камък лежал край брега.
Текло ручейчето. Минало време.
Стокилограмовият камък изчезнал,
А ручеят текъл, както винаги текъл.
Тихата вода бреговете раздира,
Не знаеш дори кога и къде,
Не ще успееш дори да се подсигуриш
Понеже никой не знае как
да се опази от тихите води.
Тихата вода бреговете раздира,
Не знаеш дори как и къде,
И с право се казва, така де -
тихата вода бреговете раздира.
Вървяла девойка през зелената гора
Погледна тя към мен само веднъж
Погледна. Мина време,
Макар наглед нейно излъчване
Да бе също като тая тиха вода.
Припев
Текъл (тече) ручей през зелена гора
Свърши се за мен (за нас) времето на ергенлъка
Сега (днес) само понякога - моля ви се -
Ако жена ми не ме слуша
Си попявам, ама тихичко:
Припев (повтаря се няколко пъти)