Може би е странно, може би е смешно,
Но като в онази приказка добра,
Аз съм омагьосан и без теб не мога,
Както да живея, тъй и да умра!
Че като по чудо сто слънца изгряват
Щом към тебе тръгне дългият ми ден.
С две торби със болка, с три торби с надежда,
Мъчен ала сладък, щом си ти до мен!
Чудо ли е станало със мен, кажи?
Чудо ли е станало със теб, кажи?
Чудо ли е станало със нас, кажи?
Може би е чудо любовта и ти!
Нека бъде странно, нека бъде смешно,
Аз, като в онази, приказка добра
Искам тъй да бъде и така ще бъде,
Докато живея, докато умра.
Чудо ли е станало със мен, кажи?
Чудо ли е станало със теб, кажи?
Чудо ли е станало със нас, кажи?
Може би е чудо любовта и ти!