Кой може да ми каже небесата бяха наши
Кой може да каже кой е верният път.
Зеленика в лунна светлина, Сапфирена комета
Ангелски сълзи по дървото.
Говориш за пукването на зората,
Гледайки новия изгрев,
Ален облак, небесен ключ,
Една любов, гравирана по дърво.
Един ми разказва за китайски рози,
Друг - за Хиляда и една нощ
Последни картини на земята в края на вечерта
Отсенки на индиго и синьо.
Новата луна ме води към
Бленувани гори, и аз я следвам.
Новият свят ме очаква;
Моя мечта, мой път...
Знам, че ако сме в небесата
Няма какво друго да желаем
Дъжд и река, свят на чудеса
Може би рай за мен.
Виждам слънцето...
Виждам звездите...