Не биваше да си правим обещания под дъжда,
защото неговите капки променят всичко по пътя си.
Това няма нищо общо с прошката, повярвай ми,
понякога не би било достатъчно дори и да
поставиш криле на нозете си –
не можеш да бъдеш по-бърз от хода на времето.
Попитай небесата
и може би ще ни кажат,
че не всичко се подчинява на волята ни.
Все едно, че небостъргач се срива и
празнината, която остава, разрушава
самите основи на любовта.
Понякога търпиш загуби в резултат на грешките си.
И ти се струва, че има някаква причина да се върнеш;
обяснение за усещането за празнота,
което се засилва в теб без да знаеш защо.
Липсваш ми всеки един ден, повярвай ми,
но не мога да намеря начин, за да ти го кажа,
мой дълг е да се върна при теб, нали разбираш,
но не знам по кой път да поема, за да стигна при теб.
Попитай небесата
и може би ще ни кажат,
че не всичко се подчинява на волята ни.
Все едно, че небостъргач се срива и
празнината, която остава, предизвиква разрушения...
Понякога търпиш загуби в резултат на грешките си.
Попитай небесата
и може би ще ни кажат,
че не всичко се подчинява на волята ни.
Все едно, че небостъргач се срива и
последващата вълна разрушава
самите основи на любовта.
Понякога търпиш загуби в резултат на грешките си.
След толкова неяснота настъпва спокойствие.
Нито шум не ще отекне насред октомври,
когато дърветата ще остават без листа.
Попитай небесата
и може би ще ни дадат отговор.
Когато го узнаеш, кажи ми какъв е той.
Все едно, че изгубеното време се възвръща
и прегръдката ни става все по-силна,
сякаш някога наистина сме се обичали...
Попитай небесата
или някой друг, който знае да ти даде отговор.
Когато го узнаеш, кажи ми какъв е той.
Все едно, че изгубеното време се възвръща
и прегръдката ни става все по-силна
сякаш някога наистина сме се обичали,
дори и всичко да се свежда до една-единствена грешка.