Черешко, чьорна вишничко,
пролет през тува га минох
ти беше цвета цветила,
пък рожба не бе родила.
Китко зелена, кръвена,
сега ми ставаш, китко льо,
сега ми ставаш, китко льо,
осемнадесет години.
Как си та прашам, заливам
и вечеро та покривам,
и вечеро та покривам,
с копринена кърпица.
С копринена кърпица,
с аленото милинче.
Сега та, китко, оставям
на мойна сестра по-малка.
Тя да та праша, залива
и вечер да та покрива,
и вечер да та покрива,
с копринена кърпица.