Какво пък толкова
да стисна зъби
веднъж,
макар и да знам,
че за моето сърце
теб не те е грижа?
Искам да си открадна малко истинска обич от теб
само за мен
и ако между мен и теб има цял свят, който ни дели,
какво пък толкова?
Ти,
макар и на игра, бе мой дори и за малко
и с теб
си струва да опитам да се впусна в приключение.
Какво пък толкова (Какво пък толкова…)
да ти бъда просто приятелка
за една вечер,
да се преструвам (да се преструвам, но…),
но все пак да успея
да ти дам всичко от себе си
и да не мога да разбера
колко далеч е
истината от лъжата.
Ти –
игра, която би могла да се превърне в лудост –
с тебе
приключението ми се струва още по-красиво и странно.
Ти,
макар и на игра, бе мой дори и за малко
и с теб
несъмнено си струваше да опитам
да се впусна в приключение –
и повече няма да ти е мъчно за мен…