Чавдар през гора вървеше,
Чавдар през гора вървеше,
с крушево листо свиреше
и на гората думаше:
Горо ле , горо зелена,
има ли ,горо , юнаци
Има ли ,горо , юнаци,
има ли ,горо , юнаци
и аз при тях да отида,
хайдутин ,горо,да стана.
Гората мълчи, не дума,
водата бучи, не чува.
Най се обади славейче,
Най се обади славейче,
то на Чавдара думаше:
Чавдаре,младо юначе,
Снощи юнаци минаха ,
юнаци цяла дружина.
Юнаци цяла дружина,
юнаци цяла дружина.
Баща ти води дружина
и на дружина думаше:
Къде е Чавдар да дойде,
дружина да ми поведе.