Проста песничка на теб ще подаря
толкова простичка, както и нежна.
Понякога дори най-простите слова
най-трудно знаеш разума ни чува.
Застанал си на граница на думите
не гледаш ти назад, а там преди
тишина от пропастта роди се,
на думи и фрази от нас неизречени.
Тишината наша с прости думи ще простя
позволи ми аз да ги върна към живота
чрез обикновена песен, която подарявам
на теб най-добрия приятел в живота.
И след изминали безброй години
и бъдеще все тъй обвито във мъгла
дали не бяхме ние просто жертви
на простичките, неизречени слова.
И ако всеки миг навява съжаление
и никога не видим ние нашите очи,
когато мислиш за тази, която обичаше
спомни си, че живея в теб,
спомни си, че за мен си отворена книга!