Нормално е, любими, да ти се стори безумица,
ако някой ме чуе да казвам,
че мога още да те обичам.
Разбира се, за всеки друг може и да е,
но за мен е невъзможно да го проумея
и не зная какво да кажа.
Май ще е по-добре да се съсредоточа върху себе си,
да излизам повечко,
може би да не те забравям напълно;
да гледам собствения си живот –
може би без да те намразвам –
но да проумея, че всичко е приключило…
Обаче отново така силно ми иде да ти кажа
да не се страхуваш и да не се измъчваш!
Положи главата си тук и се опитай да заспиш
върху мен!
Разбира се, ако сама си бях приятелка,
щях да си кажа: „Какво очакваш
от такъв мъж като него?
Я виж само колко време мина,
не се заблуждавай отново –
колко пъти те е мамил!“
Колко пъти съм изпадала в меланхолия,
колко пъти слънцето е угасвало…
Би следвало да кажа, че вината е твоя,
да те накарам да си платиш,
да си гледам работата –
как не мога да го проумея?
Обаче отново така силно ми иде да ти кажа
да не се страхуваш и да не се измъчваш!
Положи главата си тук и се опитай да заспиш
върху мен, върху мен, върху мен!
Обаче отново така силно ми иде да ти кажа
да не се страхуваш и да не се измъчваш!
Положи главата си тук и се опитай да заспиш
върху мен!