Бях съвсем сам онзи ден
На плажа на Марабела,
Когато видях картагенката,
и блясъка на мургавата й кожа.
Веднага се доближих до нея,
реших да я ухажвам,
но изблик на смях
бе нейният бунтовен отговор.
Картагенке, моя мургавелке,
Моето сърце изгаря за теб.
Картагенке, твоята уста
прилича на нар.
Картагенке, моя мургавелке,
Твоята кожа има цвета на Луната
Твоята кожа има цвета на Луната
Картагенке, моя мургавелке
(x2)
Аз отидох няколко пъти
на плажа на Марабела,
Без да видя отново картагенката,
защото плажът беше пуст.
И оттогава винаги мисля
за хубавото мургаво момиче,
Която на Луната пред мен,
блестеше с безразсъдност.
Картагенке, моя мургавелке,
Моето сърце изгаря за теб.
Картагенке, твоята уста
прилича на нар.
Картагенке, моя мургавелке,
Твоята кожа има цвета на Луната
Твоята кожа има цвета на Луната
Картагенке, моя мургавелке
(x2)
Винаги мисля за теб