Чувствам се толкова несигурна
като хванах ръката ти
и те водех към дансинга-
като че ли музиката умираше...
Понякога очите ти
зовяха към разума - сребърен екран...
И всички тези тъжни сбогувания.
Аз никога няма да танцувам отново!
Виновните стъпки нямат ритъм
И си мислиш-лесно е да претендираш
"Аз знам, че не съм глупак"
И никога не ще узная това по-добре
отколкото, когато измамя приятел.
И да пропусна шанса, който ми бе даден
така че не бих танцувал никога така,
както танцувах с теб!
Времето не може да приеме,
безгрижният шепот от добър приятел
към сърцето и разума.
Изолацията е любезност-
няма утеха в истината,
болката е всичко, което можеш да намериш.
Тази вечер музиката е така силна...
Бих желал да напуснем тази тълпа,
Може би е по-добре по този начин
да се нараняваме със това, което казваме
Ние можем да бъдем толкова добри заедно
Ние бихме преживяли този танц завинаги
но сега - кой би танцувал с мен?
Моля те, остани!
Сега това, че ти си отиде,
сега, когато напусна,
сега, когато те няма
Заради нещо, което сбърках,
толкова грешно ли бе, че ме остави сама...