Cambierò [Bulgarian translation]

Седем и три,

будилникът звъни.

Събуждам се с кризисен

синдром на безполезност

и с желание да вкарам ред.

Влизам в банята,

седем и шест.

В миг осъзнавам,

че всичко ново, за което копнея,

е дълбоко вътре в мен.

Ще се променя –

това е,

важното е да повярвам.

Прекратявам

някои свои

лични паранои.

Ще обърна страницата

и докато се уча и да казвам „не“,

ще се променя.

Докато излизам, у мен напира

нуждата от друг въздух,

да напусна този дом,

стаил твърде много спомени

и късчета нещастие в себе си.

И докато броя грешките си,

които само съвсем доскоро

изглеждаха вечни любови,

но само за кратко,

ще се променя.

Имам идея –

ще те поздравя и ще си отида.

Пък и да сгреша,

моя си работа –

бездруго нищо не се променя.

Ще поваля

стените на тъгата

на онзи, който се опита да ме убеди, че не мога!

Ще се променя.

И ще бъде красиво да се отключа като катинар –

повече няма да съм затворена.

Друга перспектива – почти противоположната;

какво очаквам, не знам.

Ще се променя.

Все още нищо,

но ето че вече всъщност се променям.

Ще бъда аз –

това е,

важното е да повярвам.

Вече знам,

че е така –

няма да отлагам нищо за по-нататък.

Аз ще се променя.

Ще се променя!

Вече няма време,

ще поваля стените на тъгата,

ще се науча и да казвам „не“.

Четвъртък, осем и шест,

вече намерих път,

ще се променя.