Припев:
Недей да ми хленчиш!
Ако ме обичаше,
Щеше да си тук с мен.
Искаш ме –
Ела и ме намери.
Реши какво искаш!
Трябва ли да те оставя да се издъниш,
Да загубиш всичко
И тогава може би ще се осъзнаеш?
Не мога да продължа да вярвам.
С теб само се залъгваме,
Аз съм уморена от лъжата,
А и ти твърде много закъсня.
Припев:
Не можеш да понесеш вината
Задавен от срам?
Сигурно е уморително да губиш собствената си игра,
Егоистично омразен,
Нищо чудно, че си изтощен.
Не можеш да се правиш на жертва този път,
Твърде много закъсня.
Припев:
Ти никога не ми се обаждаш, когато си трезвен.
Искаш да сме заедно, само защото казах „Край”,
Всичко приключи.
Как бих могла да унищожа щастието?
Как бих могла? – та ти никога не си бил мой.
Така, че недей да ми хленчиш!
Ако ме обичаше,
Щеше да си тук с мен.
Не ме лъжи,
Само си събери нещата.
Аз вече реших вместо теб.