Замъка ми рухна през ноща.Бранех се с нож в битка с пистолети.Те взеха короната,но всичко е наред.Всички лъжци ме наричат такава.Никой не ме е чувал от месеци.Справям се по-добре от всякога.
Защото моят любим е стегнат като дневен сън.Върви с наведена глава,аз съм тази към която върви.Така че,наречи го както искаш.Моят любим лети като небесен поток,високо над цялата сцена.Обича ме всякаш съм чисто нова.Така че,наречи го както искаш.
Всичките ми цветя се превърнаха в тръни.Всички прозорци са заковани след бурията.Той запали огън само за да ме стопли.Всички драматични принцеси се опитват да ударят.Всички жокери са облечени като крале.Те изчезват в нищото като погледна него.И знам,че правя същите грешки всеки път,мостовете изгарят,никога не си взимам поука,но поне правя едно нещо както трябва.Аз се забавлявам с моят любим,но се укрепвам тайно.Доверявам му се като брат.Да,знаеш че направих нещо правилно.Блещукащи очи осветяват най-тъмните ми нощи.
Искам да нося инициалите му на верижка на врата си,верижка на врата си.Не защото ме притежава,а защото наистина ме познава.Повече от колкото някой друг ще каже.
Спомням си късният Ноември.Здържах дъха со,бавно казах “Не трябва да ме спасяваш.Но ще избягаш ли на далеч с мен?” Да.