Има едно отражение на една жена
която се оглежда в огледалото
на желанията.
Припомня си толкова за една любов
която открива без да иска
и оставя чувствата си да полетят
в дните на открадната страст.
Тишината никога не отчита истината,
ласките който не можеш да изгубиш
съдба и кожа ,
умиране , раждане, разстояние и пропаст.
Всеки път, когато съм без теб
свечеряването най- красиво боли...
Всяка сълза за теб
угасява слънцето
Всеки път, когато съм без теб
смисълът на моя свят умира.
Всеки миг, който ти дадох
беше в сърцето ми.
Беше моето погубване...
Хиляда и една нощи ще минат
в безсъзнанието
където спят мечтите
който спират времето.
Обещания за една любов без край
гравирано в мен,
дъжд в ръцете ми
сладки вкиселява целувките ми...
Ще се върнат
дните на открадната страст
тишината
никога не отчита истината.
Всеки път, когато съм без теб
свечеряването най- красиво боли...
Всяка сълза за теб
угасява слънцето
Всеки път, когато съм без теб
смисълът на моя свят умира.
Всеки миг, който ти дадох
беше в сърцето ми.
Беше моето погубване...
Тази рана ме покриваше,
оголвайки моята слабост
тази любов няма забрава
нито срок на годност
Всеки път, когато съм без теб
свечеряването най- красиво боли...
Всяка сълза за теб
угасява слънцето
Всеки път, когато съм без теб
смисълът на моя свят умира.
Всеки миг, който ти дадох
беше в сърцето ми.
Беше моето погубване...