Тя оставя бащин дом без тъга
сякаш на шега.
Ще полети като птица със бели крила.
Младост, колко чудна си ти!
Радост в твойте сълзи блести!
(×2):
Ще литне скоро птицата бяла,
с обич ще свие свое младо гнездо.
Нека бъде твоят път сред цветя
с вечна красота
и ден и нощ да те грее навред нежността.
Младост, колко чудна си ти!
Радост в твойте сълзи блести!
(×2):
Ще литне скоро птицата бяла,
с обич ще свие свое младо гнездо.