Спри, моя лястовице бяла, в мойте дълги дни,
ти нали от всичко правиш чудеса,
но до днес не те видях, а вярвах, вярвах в теб.
Не, не се плаши от моите ръце!
Спри до мене, в своя полет спри,
гдето и да си в този тъй хубав свят.
Питах всички, всеки сън дори
има ли една птица в сребърен цвят.
Ти ела, донеси ми само щастие,
разпилей над земята радостта!
Ти ела, направи ми дните ласкави,
в тъжен миг оживявай с любовта!
Ти донасяш хубав топъл ден
във душата ми както в свое гнездо.
В синевата чезнеш ти без мен,
но оставяш пак смисъл в моя живот.
Ти ела, донеси ми само щастие,
разпилей над земята радостта!
Ти ела, направи ми дните ласкави,
в тъжен миг оживявай с любовта, с любовта!