Ти ли, пролет, се връщаш? Ти ли чукаш така?
Пак красива и съща, ми подаваш ръка.
Влизай бяла красавице, моят сън прегърни.
Нека звънне наздравица! Тук за миг остани!
Влизай бяла красавице, моят сън прегърни.
Нека звънне наздравица! Тук за миг остани!
Под асмата разлистена мойто детство шуми.
Как е мило наистина най-добре у дома.
И минават годините неусетно, нали?
Росен цвят от градините по косите вали.
Влизай бяла красавице, моят сън прегърни.
Нека звънне наздравица! Тук за миг остани!
Влизай бяла красавице, моят сън прегърни.
Нека звънне наздравица! Тук за миг остани!