Бяла Калина ходеше
по ситни бели камъни.
Дребни си сълзи ронеше
и любето си молеше.(x2)
Не ходи любе, не ходи долу
ми тамън на дола.
Път мене тука оставяш
дюкяни да ти наглявам.(x2)
Мене ми любе омръзна
чирашки ризи да пера.
Жълти алтъни да броя
сама във вкъщи да стоя.(x2)