Бряг,
безлюден бряг
е любовта,
който две души
на сутринта
напуснаха.
И по настръхналия път
един от друг
вървяха дълго
като странни птици,
отлитащи от дома.
Съдбата ни е бурната река.
В стремежа си да стигнем до брега,
по бързеи от страст и фалшиви чувства
летим покрай мига все тъй пропуснат
в бурната река.
Сън
е този живот,
една игра.
Търсещи подслон
в чуждия свят,
илюзия.
Завесите от кадифе
вътре в нас
сърцето вдига само
за онези,
забравили за ролята.
Съдбата ни е бурната река.
В стремежа си да стигнем до брега,
по бързеи от страст и фалшиви чувства
летим покрай мига все тъй пропуснат.
Съдбата ни е бурната река.
В стремежа си да стигнем до брега,
по бързеи от страст и фалшиви чувства
летим покрай мига все тъй пропуснат
в бурната река.
Съдбата ни е бурната река.
В стремежа си да стигнем до брега,
по бързеи от страст и фалшиви чувства
летим покрай мига все тъй пропуснат.
Съдбата ни е бурната река.
В стремежа си да стигнем до брега,
по бързеи от страст и фалшиви чувства
летим покрай мига все тъй пропуснат
в бурната река.