преди да видим слънцето
лятото отново свърши
в плен на облаците
потъмняха и си отидоха годините ми, без да ги разбера
сложих радостите си в големи кутии, на мястото им други не дойдоха други
никой не попита, защо е толкова голяма празнота в душата ти?
никой не можа да влезе в по-дълбокото на душата ми
аз не можах да разтълкувам този сън, че някога ще можеш да си тръгнеш
в отсъствието ти отново обърнах лице на любовта
преживях есента, всичките ми листа пожълтяха и избледняха
вече няма пролет в края на есента
изпаднах в беда, когато дъжда ме удари
бях утъпкан, когато вятъра ме удари