Бяла булченска носия ден и нощ тъках,
в нея исках да ушия моя влюбен свят,
бели менци, бели птици, първа китка, първа сгледа,
в нея моето сърце побрах.
Мина време, мина вечност, сватове ни кост,
ни нишан от моят момък, чакам ден и нощ,
като камък ме прониза, щом видях го с бяла риза
сестринско хоро да води той!
Припев:
Огън и дъжд булчинската рокля шият,
дар дарявам сестрински чеиз,
тежко хоро с тежките си стъпки стъпва
и разкъсва моята душа!
Младостта като кошия бързо отлетя,
луди млади ергения искаха ръка,
но в сърцето ми остана много мъка, тежка рана,
никога не ще завехне тя!
Припев: (х2)
Огън и дъжд булчинската рокля шият,
дар дарявам сестрински чеиз,
тежко хоро с тежките си стъпки стъпва
и разкъсва моята душа!