Тези планини, покрити с мъгла
сега са мой дом.
Но домът ми е в низините,
и винаги ще е там.
Един ден ще се върнеш
в твоите долини и ферми,
и няма повече да искаш
да бъдем братя по оръжие.
През тези полета на разрушението
и бойните кръщенета.
Гледах цялото ти страдание
докато битките бушуваха,
и въпреки че ме раниха толкова лошо
в страх и в паника
не ме изоставихте,
мои братя по оръжие.
Има толкова много светове,
толкова много слънца,
и ние имаме само един свят,
а живеем в различни такива.
Сега слънцето отиде по дяволите,
а луната се издига нависоко,
нека да си взема сбогом с теб-
всеки човек ще умре
но е написано от звездите
и на всяка линия на твоята длан,
Глупаци сме да воюваме
с нашите братя по оръжие.