Тези с мъгла покрити планини
сега са просто дом за мен..
Но моят дом е в равнините,
и там ще бъде всеки ден..
Ти някога ще се завърнеш
при своите долини и ферми
и няма повече да бъдеш
на някой брат въоръжен...
В полетата със пустуш пълни,
бойни кръщения и кръв
аз всички ваши мъки гледах -
сражения от гняв и стръв..
И макар да бях ранен
сред ужас, паника и страх -
не дезертирахте от мен
въоръжени мои братя...
Светове има най най различни
и толкова много различни слънца..
Но нашият свят е едничък
а живеем в различни сега...
Изчезна слънцето във адски пламък
и плува в небето ни само луна..
Позволи ми да ти подхвърля "Сбогом" -
Всеки човек ще умре - съдба е това..
Но е написано в лъчите на звездите
и в линийките тънки на твоята длан -
Глупци сме ний, ако сами си подпалим войните
срещу някой свой собствен
Brother in Arms...