Песен сладка до главата ми, драги, щом се покачва
и щом ме замае цялата, не съм алчна.
Да, цимбалът в мене побеждава, струните плачат,
а краката ми като обладани пак в танц скачат. (×2)
Веднъж дойде той с цигулчица, с горд мустак –
след играта искаше да бъде мой кавалер.
„Звездите от небето – рече той – мога да ви сваля,
а после ще ви науча да четете в молитвеника на любовта.“ (×2)
От онзи път много вода се изтече в реките.
Не очаквам вече, че ще дойде пак, че ще ме придружи.
Сама знам как да го оплета в мрежата и да му завъртя главата.
В книгата на любовта отдавна мога да чета, да!
Песен сладка до главата ми, драги, щом се покачва
и щом ме замае цялата, не съм алчна.
Искам леко като пеперуда да се спусна в тревата,
както онзи път да чета в молитвеника на любовта до зори. (×2)
От онзи път много вода се изтече в реките.
Не очаквам вече, че ще дойде пак, че ще ме придружи.
Сама знам как да го оплета в мрежата и да му завъртя главата.
В книгата на любовта отдавна мога да чета.
Песен сладка до главата ми, драги, щом се покачва
и щом ме замае цялата, не съм алчна.