Поредно изпадане в немилост.
Винаги падам по лице.
Това поведение, към което се придържам
Е за любовта, която се опитвам да заменя.
Опитвам да прекъсна песента,
Защото мелодията е изцяло сбъркана,
А и започва треска да ме тресе.
Трудно се примирявам
С това, в което се превърнах,
С раненото дете,
Скрито дълбоко в мен.
Дишам под вода,
Излизам да поема въздух.
Искам да видя още едно утро.
Излизам да поема въздух,
Уморен от касапницата.
Излизам да поема въздух,
Защото се носих по течението твърде дълго.
Вече нямам самочувствие,
Защото никой не ме подкрепя.
Става трудно да се оправдавам
И не след дълго ще изпадна в противоречие.
Слабостта ми е гола и изложена на показ,
Докато хората се спират и зяпат,
Но това е за последно, кълна се.
Трудно се примирявам
С това, в което се превърнах,
С раненото дете,
Скрито дълбоко в мен.
Дишам под вода,
Излизам да поема въздух.
Искам да видя още едно утро.
Излизам да поема въздух,
Уморен от касапницата.
Излизам да поема въздух,
Защото се носих по течението твърде дълго.
Започвам да дишам
Започвам да дишам
Започвам да дишам
Започвам да дишам
Дишам под вода,
Излизам да поема въздух.
Искам да видя още едно утро.
Излизам да поема въздух,
Уморен от касапницата.
Излизам да поема въздух,
Защото се носих по течението твърде дълго.
Излизам
Излизам
Излизам, излизам да поема въздух.
Излизам да поема въздух,
Излизам да поема въздух,