Знаех, че ще я виждам наоколо.
Аз ще съм на някое парти, тя ще се появи и аз ще си тръгна.
Или от другата страна на някой паркинг криеща се зад сестра си.
Ще вдигна поглед и тя ще чака на светофара до мен
в онази бяла „Maxima” със стикера отзад.
Аз ще се престоря, че не съм я видял.
Ще плащаме на едни и същи бензиностанции,
ще прескачаме едни и същи радио станции
и ще намаляме на едни и същи завои,
ще излизаме с едни и същи компании.
Просто се нуждаем от малко време.
Тя ще продължи с живота си, а аз ще продължа с моя.
Мислех си, че ще се справя, но може би не е така.
Знаех, че тя ще намери начин да ме преодолее,
но никога не съм си и помислял, че...
Тя ще си легне с някого, когото познавам.
Предполагам така става,
когато скъсате в малкия град.
Виждам се с приятелите ни и те ми изнасят представление,
сякаш не искат да разбирам,
затова ме забаламосват.
Но има само определен брой улици, определен брой улични лампи,
кълна се, че имам чувството, че дори не мога да изляза от вкъщи. Трябваше да ми е ясно от самото начало,
че трябва да се преместиш или да продължиш напред,
когато скъсаш с някого в малкия град.
Предполагам, че за известно време те са се опитвали да се прикриват.
Но сега сякаш тези граници на града ме притискат.
Виждам ги навсякъде заедно.
И се случва прекалено близо до дома.
Тя е толкова далеч, но не отиде надалеч.
Тя ме превъзмогна преди тревата отново да поникне на мястото, където тя паркираше колата си. Сега тя оставя същите тези следи в нечий друг двор, в нечии други ръце малко по-надолу по улицата. И никога не съм си и помислял, че...
Тя ще си легне с някого, когото познавам.
Предполагам така става,
когато скъсате в малкия град.
Виждам се с приятелите ни и те ми изнасят представление,
сякаш не искат да разбирам,
затова ме забаламосват.
Но има само определен брой улици, определен брой улични лампи,
кълна се, че имам чувството, че дори не мога да изляза от вкъщи. Трябваше да ми е ясно от самото начало,
че трябва да се преместиш или да продължиш напред,
когато скъсаш с някого в малкия град.
Твоята пощенска кутия е на седем минути от моята.
И когато карам из града понякога и те виждам да седиш там с него.
И искам да изскоча,
искам да се сбия,
искам да кажа: „Зарежи го този”, но не мога.
Защото е моя вината, че й позволих да си отиде.
Никога не съм си и помислял, че...
Тя ще си легне с някого, когото познавам.
Предполагам така става,
когато скъсате в малкия град.
Виждам се с приятелите ни и те ми изнасят представление,
сякаш не искат да разбирам,
затова ме забаламосват.
Но има само определен брой улици, определен брой улични лампи,
кълна се, че имам чувството, че дори не мога да изляза от вкъщи. Трябваше да ми е ясно от самото начало,
че трябва да се преместиш или да продължиш напред,
когато скъсаш с някого в малкия град.