Лунатикът е на тревата
Лунатикът е на тревата
Спомняйки си игри, венци от маргаритки и смях
Трябва да вкараш шматките в правия път
Лунатикът е в коридора
Лунатиците са в коридора ми
Хартията държи техните смачкани лица за пода
И всеки ден вестникарчето носи още
И ако язовирът се разлее много години по-рано
и ако няма място горе над хълма
И ако главата ти гърми със мрачни мисли също
ще се видим от тъмната страна на луната
Лунатикът е в главата ми
Лунатикът е в главата ми
Вдигаш острието
правиш промяната
Пренареждаш ме докато не стана с акъла си
Заключваш вратата
и изхвърляш ключа
Има някой в главата ми, но не съм аз
И ако облакът се разбие, гръм в ухото ти
Крещиш, но изглежда никой не те чува
И ако групата, в която си, почне да свири други песни
ще се видим от тъмната страна на луната